За книгата: 1986 г. / От перото на уругваеца Едуардо Галеано (роден на 3 септември 1940 г.) излязоха много публикации, които станаха широко известни - журналистически репортажи, сериозни изследвания, проза. Като дете, на 13-годишна възраст, Галеано започва да пише политически коментари във вестник и скоро става един от най-популярните журналисти в Уругвай, главен редактор на прогресивния седмичник Marcha след идването на реакционния режим на Бордабери и Мендес на власт през 1973 г., разпуска парламента и забранява всяка политическа дейност, Е. Галеано трябва да отиде в изгнание. Установява се в Аржентина, където създава и ръководи списанието Crisis, около което успява да обедини видни латиноамерикански журналисти и леви писатели. Но през 1976 г., когато военните заемат властта и в Буенос Айрес, писателят отново трябва да емигрира - този път в Европа, където живее в Испания. Едва в началото на 1985 г. той успя да се върне в родния си Монтевидео. Днес в мнението на Едуардо Галеано се вслушват в цяла Латинска Америка, с право го смятат за глас на съвестта и свободата. Той продължава да пише, призовавайки за социална справедливост и защитавайки необходимостта от икономическа независимост на региона, без която огромното мнозинство от жителите му са обречени да останат в ужасна бедност, гледайки богатството на страни, раздадени на безценица, приватизирани предприятия, техните приватизирани животи и бъдещето. „Отворените вени на Латинска Америка“ Едуардо Галеано „Инвестициите, които превръщат латиноамериканските предприятия в обикновени зъбни колела в глобалната машина на гигантските корпорации, нямат абсолютно никакво влияние върху международното разделение на труда. Латинска Америка продължава да изнася безработицата и бедността, раздавайки своите суровини, от които се нуждае световният пазар и от продажбата на които зависи икономиката на региона, както и производството на някои индустриални продукти от клонове на транснационални корпорации, използващи евтина работна ръка. Неравностойният обмен работи както обикновено - гладните заплати в Латинска Америка помагат за поддържане на високи доходи в САЩ и Европа. 14 февруари 2010